Чакат ме някъде
с болни очи, неоформени, пусти.
Замръзнало бъдеще.
Недосегаема стене от лед.
Дъхът по нея се полепва.
И аз стоя засипана
от белите парцали на снежинките.
Като прошка може би или забрава.
Наоколо всичко е чисто и пусто.
Εγγραφή σε:
Σχόλια ανάρτησης (Atom)
Δεν υπάρχουν σχόλια:
Δημοσίευση σχολίου