Отложен живот

На родителите ми

Те отложиха живота си
до следващото поколение.
Отдадоха телата си
на вечния огън
на всекидневието

Шият крилата на мечтите си
с бели конци
върху плещите на децата си.

Пречертават за тях
с ръка несигурна
линията на хоризонта
и вървят напред
натежали от земното притегляне.


Услажда им се
хляба и нощният им сън дълбок.
И само песента по празник
разтърсва на дните пластовете отежнели.


Като перце витае
в прозрачния въздух на нетленното.

И от вълните топли
на времето раздвижено
като отражение
изплува детското им
тогава необречено лице.