Ехо

Думите ти
дълго в мен отекват.
А нощем
на дъното прозрачно
на съня се спускат.

Със изгрева на слънцето
изтеглям
блестящи бели раковини.
Облъхнати от ласкавия вятър
в ушите ми със твоя глас звучат