Не съм обичала
тъй както мога. Не съм обичана
тъй като исках. Не съм намерила единствената
дума. Едното
благозвучие, опитомяващо и
хората и чувствата. Едната мисъл, отключваща ядрото
на живота. Не съм открила на вечността
прозрачната кристална сфера, която всичко мое,
топлото и разпиляното, като в сълза
вселенска събира.
да имат време из стаята
висока да се разлетят като презбурни
птици прималели, летели твърде
дълго над зимното море влетели в
твойта стая за прислон. Гласът им във
тавана ще се блъсне, притихнали в
стената ще се приютят, a после дълго
в мрака ще мълчат.
Vasilka Petrova Hadjipapa is a Bulgarian born poet and theatre critic who has lived in Cyprus for the last 30 years. Collections of her poems have been published in Cyprus (Goulia Aera {A Sip of Air}, Nicosia 1983) and in Bulgaria. These poems were published in her second book, “Otlojen Jivot” (Life on Hold), by Balkani Publishing, Sofia, 2003.