Светулки

Не проумяваме
и не приемаме края,
oнова малко избухване,
разкъсало ядрото
на чудото живот.

По това ли се различаваме от звездите,
гаснещи на орбита в безкрая.
От искрите, които вятърът раздухва
из коловозите край пътя.

Най-близки сме сякаш до светулките,

които гаснат в полет
в тъмaта на нощта
и ронят се
на светлината мъртвите обвивки
върху изсъхнали листа
и прегорели билки.