Къде ли отива времето,
загаснат ли на миговете светлинките
и своята опашка лека щом задърпа
миналото
наречено живот.
Като лъчи невидими, трептения ласкави
пресича то стената крехка,
там дето дъхът ни
се смразява.
И после се подрежда
по ред,величие
и болка
и чака ни да го настигнем.
Εγγραφή σε:
Σχόλια ανάρτησης (Atom)
Δεν υπάρχουν σχόλια:
Δημοσίευση σχολίου