Не проумяваме ли
и не приемаме края,
oнова малко избухване,
разкъсало ядрото
на чудото живот.
По това ли се различаваме от звездите
гаснещи на орбита в безкрая.
От искрите, които вятърът раздухва
из канавките край пътя.
Най - близки ли сме до светулките,
които гаснат в полет
в тъмата на нощта.
И ронят се
на светлината мъртвите обвивки
върху изсъхнали листа
и прегорели билки.
12/16/2008
Εγγραφή σε:
Σχόλια ανάρτησης (Atom)
Δεν υπάρχουν σχόλια:
Δημοσίευση σχολίου