Преди време
кой би повярвал,
че ще дойда
на тази земя
изгорена от слънце
и предателство.
Ще разчитам
хилядолетния език на тревите
на корените,
търсещи дълбочина
във всекидневния двубой
със жаждата.
В каменните тежки дворове
ще търся сянка
да приютя надеждата
до белите стени на търпението.
Дом ще градя в кратера
под кръстосания огън на пушките.
Кой би повярвал..
От родния край толкова далеч
на любов и омраза ce уча
12/16/2008
Εγγραφή σε:
Σχόλια ανάρτησης (Atom)
Δεν υπάρχουν σχόλια:
Δημοσίευση σχολίου