Боли ме за майките
гаснещи из тъмни отделения,
където се тълпи
човешката болка, неудачната
под горестното око на времето.
Където сестрите разнасят
успокоението на хапчета,
а лекарите истината
на върха на скалпелите.
Боли ме за майките,
гаснещи из отделения
в предверието на крематориума,
с една единствена надежда
после близките
да не те оставят
да паднеш под ножа и иглата
на аутопсията.
Боли ме за майките
кремирани върху дървени летви
и домашно одеяло.
Да чакаме с месеци
за нечия прах,
да я наречем наша.
Боли ме за майките,
боли ме за смъртта,
профанизирана като разговор
на опашка.
Боли ме за майките,
не прощавам заради майките.
12/16/2008
Εγγραφή σε:
Σχόλια ανάρτησης (Atom)
Δεν υπάρχουν σχόλια:
Δημοσίευση σχολίου